Стига с тая "загриженост" за Дарфур

Евросъюзът само се преструва, че го интересува трагедията в Судан

Трагедията в Дарфур навлиза в четвъртата си година и е трудно да се повярва, че реакцията на Европейския съюз продължава да е толкова хилава. Европа не предприе никакви ефективни стъпки за натиск върху Хартум да спре военните престъпления и престъпленията срещу човечеството, извършвани от неговите войски и въоръжените групировки в Западен Судан. През това време 2 000 000 души бяха прокудени от домовете си, а над 200 000 мирни жители загинаха в резултат на насърчаваната от правителството операция.

Разбира се, ако европейската реакция бе ефективна, етническото прочистване в Судан отдавна щеше да е прекратено. От април 2004 г. европейските външни министри издадоха 19 декларации за положението в Дарфур, като последната бе на 5 март 2007 г. В тях те изразиха 53 пъти своята колективна "загриженост", "тежка загриженост", "продължаваща загриженост" и "дълбока загриженост".

Не е изненадващо, че Хартум не е впечатлен особено от европейската загриженост, защото, когато се е стигало до нещо повече от думи, ЕС се ограничил досега само с наказания на четири лица: бивш судански командир от среден ранг във военновъздушните сили, един командващ от милициите и двама бунтовници. Той наложи слабо и неефективно оръжейно ембарго, което се нарушава с лекота от всички участници в конфликта.

Неохотата да се действа по-твърдо не се корени в някакво принципно възражение срещу санкциите. Така например Европа иска да замрази банковите сметки и да забрани пътуванията на беларуските ръководители заради "нарушаване на международните стандарти в изборите" и заради ударите им срещу гражданското общество. Тя наложи също така забрана за пътуванията на сепаратистите от Молдова заради "кампанията им срещу латински говорещите училища", както и на узбекистанските лидери заради клането в Андижан. Грабителите в Конго, Либерия и Кот д'Ивоар са обект на замразяване на сметките и забрани за пътувания. Макар че всички заслужават осъждане, техните грехове бледнеят в сравнение със систематичните зверства в Дарфур, насърчавани от държавата.

Никой в Европа не би могъл сериозно да постави под въпрос колко дълбоко е замесен Хартум в масовите кланета. Ако е имало някакви съмнения, трябва да са се разсеяли миналия месец, когато прокурорът на Международния наказателен съд представи изобилни доказателства срещу две лица, от които едното е министърът Ахмед Харун, за извършени военни престъпления и престъпления срещу човечеството. "Главна роля в координацията е била възложена на Ахмед Харун като шеф на Командването за сигурност в Дарфур, който лично е отговарял за набирането на членове на милициите, изпълняващи допълваща роля към суданските въоръжени сили". Това е може би най-ясното доказателство, че правителството на Судан е играло централна роля в планирането и извършването на зверствата в Дарфур.

Опустошаването продължава и ужасната ситуация се влоши още повече през последните месеци. В средата на януари пратеници на хуманитарни организации алармираха, че техните операции за облекчаване на страданията могат да се провалят, ако не се подобри сигурността. Освен това Хартум подстрекава бунтовници в съседния Чад и Централноафрканската република, което предполага предвидими и ужасяващи хуманитарни последици и там.

Вместо да изразят за 54-ти път загриженост, външните министри на ЕС трябва на срещата си този месец да се вслушат в призива на Европейския парламент за санкции срещу Хартум. Те трябва да замразят пътуванията и сметките на всички лица, посочени от Анкетната комисия на ООН и от Експертната група. Те трябва да помислят за мерки, насочени специално към доходите от суданския петролен сектор, към чуждите инвестиции и доставките на стоки и услуги за този сектор и за свързаните с него други сектори. Освен това да разследват офшорните сметки на судански бизнесмени, свързани с управляващото мнозинство в Хартум от Партията на националния конгрес, като така подготвят условия за санкции срещу търговските предприятия на режима, от които идва финансирането на милициите, нанесли толкова поражения в Дарфур.

Думите не са достатъчни, за да накарат правителството да се замисли. Хартум неведнъж се е отмятал безнаказано от ангажимента си да разоръжи милициите, да въведе прекратяване на огъня и да допусне по-твърди мироопазващи сили. Докато не му се наложи да плати значителна цена, той няма да има никакъв стимул да се вслушва в европейските ръководители и да промени поведението си.

И накрая най-слабо се осъзнава фактът, че режимът в Хартум вече се е огъвал под международен натиск. Той подписа през януари 2005 г. мирното споразумение за прекратяване на 20-годишната гражданска война на юг, защото бе изправен пред заплахата от въвеждане на твърди мерки от международната общност. Режимът може и да е убийствен, но той се грижи за оцеляването си и внимателно мери действията си според международния натиск.

Формалната "загриженост" на Европа просто не върши работа. Време е за строги санкции, които биха приковали вниманието на Хартум и биха убедили суданските лидери, че трябва да платят истинска цена за продължаващото насилие срещу собствените си граждани.