Стига с тая "загриженост" за Дарфур
Стига с тая "загриженост" за Дарфур
Sudan’s Imperilled Transition: Policy Recommendations for the U.S.
Sudan’s Imperilled Transition: Policy Recommendations for the U.S.
Op-Ed / Africa

Стига с тая "загриженост" за Дарфур

Евросъюзът само се преструва, че го интересува трагедията в Судан

Трагедията в Дарфур навлиза в четвъртата си година и е трудно да се повярва, че реакцията на Европейския съюз продължава да е толкова хилава. Европа не предприе никакви ефективни стъпки за натиск върху Хартум да спре военните престъпления и престъпленията срещу човечеството, извършвани от неговите войски и въоръжените групировки в Западен Судан. През това време 2 000 000 души бяха прокудени от домовете си, а над 200 000 мирни жители загинаха в резултат на насърчаваната от правителството операция.

Разбира се, ако европейската реакция бе ефективна, етническото прочистване в Судан отдавна щеше да е прекратено. От април 2004 г. европейските външни министри издадоха 19 декларации за положението в Дарфур, като последната бе на 5 март 2007 г. В тях те изразиха 53 пъти своята колективна "загриженост", "тежка загриженост", "продължаваща загриженост" и "дълбока загриженост".

Не е изненадващо, че Хартум не е впечатлен особено от европейската загриженост, защото, когато се е стигало до нещо повече от думи, ЕС се ограничил досега само с наказания на четири лица: бивш судански командир от среден ранг във военновъздушните сили, един командващ от милициите и двама бунтовници. Той наложи слабо и неефективно оръжейно ембарго, което се нарушава с лекота от всички участници в конфликта.

Неохотата да се действа по-твърдо не се корени в някакво принципно възражение срещу санкциите. Така например Европа иска да замрази банковите сметки и да забрани пътуванията на беларуските ръководители заради "нарушаване на международните стандарти в изборите" и заради ударите им срещу гражданското общество. Тя наложи също така забрана за пътуванията на сепаратистите от Молдова заради "кампанията им срещу латински говорещите училища", както и на узбекистанските лидери заради клането в Андижан. Грабителите в Конго, Либерия и Кот д'Ивоар са обект на замразяване на сметките и забрани за пътувания. Макар че всички заслужават осъждане, техните грехове бледнеят в сравнение със систематичните зверства в Дарфур, насърчавани от държавата.

Никой в Европа не би могъл сериозно да постави под въпрос колко дълбоко е замесен Хартум в масовите кланета. Ако е имало някакви съмнения, трябва да са се разсеяли миналия месец, когато прокурорът на Международния наказателен съд представи изобилни доказателства срещу две лица, от които едното е министърът Ахмед Харун, за извършени военни престъпления и престъпления срещу човечеството. "Главна роля в координацията е била възложена на Ахмед Харун като шеф на Командването за сигурност в Дарфур, който лично е отговарял за набирането на членове на милициите, изпълняващи допълваща роля към суданските въоръжени сили". Това е може би най-ясното доказателство, че правителството на Судан е играло централна роля в планирането и извършването на зверствата в Дарфур.

Опустошаването продължава и ужасната ситуация се влоши още повече през последните месеци. В средата на януари пратеници на хуманитарни организации алармираха, че техните операции за облекчаване на страданията могат да се провалят, ако не се подобри сигурността. Освен това Хартум подстрекава бунтовници в съседния Чад и Централноафрканската република, което предполага предвидими и ужасяващи хуманитарни последици и там.

Вместо да изразят за 54-ти път загриженост, външните министри на ЕС трябва на срещата си този месец да се вслушат в призива на Европейския парламент за санкции срещу Хартум. Те трябва да замразят пътуванията и сметките на всички лица, посочени от Анкетната комисия на ООН и от Експертната група. Те трябва да помислят за мерки, насочени специално към доходите от суданския петролен сектор, към чуждите инвестиции и доставките на стоки и услуги за този сектор и за свързаните с него други сектори. Освен това да разследват офшорните сметки на судански бизнесмени, свързани с управляващото мнозинство в Хартум от Партията на националния конгрес, като така подготвят условия за санкции срещу търговските предприятия на режима, от които идва финансирането на милициите, нанесли толкова поражения в Дарфур.

Думите не са достатъчни, за да накарат правителството да се замисли. Хартум неведнъж се е отмятал безнаказано от ангажимента си да разоръжи милициите, да въведе прекратяване на огъня и да допусне по-твърди мироопазващи сили. Докато не му се наложи да плати значителна цена, той няма да има никакъв стимул да се вслушва в европейските ръководители и да промени поведението си.

И накрая най-слабо се осъзнава фактът, че режимът в Хартум вече се е огъвал под международен натиск. Той подписа през януари 2005 г. мирното споразумение за прекратяване на 20-годишната гражданска война на юг, защото бе изправен пред заплахата от въвеждане на твърди мерки от международната общност. Режимът може и да е убийствен, но той се грижи за оцеляването си и внимателно мери действията си според международния натиск.

Формалната "загриженост" на Европа просто не върши работа. Време е за строги санкции, които биха приковали вниманието на Хартум и биха убедили суданските лидери, че трябва да платят истинска цена за продължаващото насилие срещу собствените си граждани.

Subscribe to Crisis Group’s Email Updates

Receive the best source of conflict analysis right in your inbox.