Новата европейска мечта на Турция

Когато процесът на сближаване между ЕС и Турция, започнал преди половин век, нагази в проблеми преди десетилетие, турците се прегрупираха и отново се втурнаха напред.

Резултатът бе истинска революция от реформи. Миналия месец избирателите, които преживяха най-плодотворния период на политическа стабилност от десетилетия насам, дадоха решително подкрепата си за управляващата реформистка партия с 46,7% от гласовете. Сега е ред на Европа да заеме мястото си. Вместо това обаче тя се препъва в страхове от имигранти и бърка някои от собствените си неинтегрирани турци със самата Турция, наричайки разширяването „излязло от мода“. Първо политиците, а сега и правителствата във Франция, Австрия, Германия, Дания и Холандия се опитват да подменят членството, перспектива за което Турция получи още през 1963 г., с новата идея за „привилегировано партньорство“.

Пътят на Запад...

Европейците не би трябвало да се страхуват от турското членство. Първо, всички в Турция признават, че далеч не са готови, а най-близката възможна дата е поне след десетилетие. Освен това всеки член на ЕС може да наложи вето върху приемането на Анкара, а французите могат да го отхвърлят на референдум. Ако и когато Турция постигне съвместимост с ЕС, самите турци, горди със суверенитета си, може да помислят отново за последната стъпка.

Няма причина за страх и от завръщането на исляма. Абдула Гюл, който бе избран за президент, обеща да запази секуларизма на турската политическа система. Съпругата му носи забрадка, но тя ще престане да прави впечатление подобно на тази на съпругата на Реджеп Тайип Ердоган - също толкова противоречива, когато той стана премиер преди четири години. Масовите секуларистки демонстрации през април и май показаха, че бдителните граждани ще са първите, които ще блокират всеки опит за установяване на теократичен режим.

Европейците също така би трябвало да помнят, че стремежът към членство бе стимулът за златната ера на турски реформи от 1995 до 2005 г. Напредъкът на Турция допринесе и за европейските интереси. Турската икономика преживя петгодишен растеж от 7.5% годишно, удвояване на дохода и безпрецедентен бум в чуждестранните инвестиции. Много компании, особено германски, започнаха да отварят супермаркети и да превземат банки и застрахователни концерни. Откакто влезе в митническо споразумение с ЕС през 1995 г., мащабът на турския търговски обмен се учетвори. Половината от този обмен е с ЕС.

На международната сцена Анкара приема много от общите европейски позиции в областта на външната политика и сигурността. Страната е основен донор на военна сила за международни операции в Афганистан, Конго, Ливан и бивша Югославия. Турция ще подсили и европейската енергийна сигурност с географското си положение, тъй като през нея един ден ще минават 15% от европейските нефт и газ.

Реформите преобразиха и турското общество. Европейският надзор успокои дългогодишното кюрдско движение за съпротива. През 2004 г. дори имаше мимолетна възможност за разрешаването на замразения конфликт в Кипър, която може да изникне отново, тъй като ЕС успя да укроти някога дълбоките противоречия между Гърция и Турция.

...й задъненият му край

По ирония на съдбата в тези години на бурни реформи в Турция се засилиха и процесите, използвани от десните партии в Европа като аргументи против - бедността, лошото местно управление и липсата на религиозни свободи. Водената от САЩ война в Ирак допринесе за антизападните настроения в Турция. Те предизвикаха шокиращи действия на турски прокурори и авторитарни генерали с националистичен привкус, които на свой ред провокираха още повече европейски критики.

Турските политици в момента избягват да застават на проевропейски позиции. Военните забавиха доставките от Европа и френските компании са сред най-потърпевшите. Религиозните и етническите малцинства в Турция отново са под натиск. Раздорът за Кипър накърнява позициите на НАТО и ЕС. Анкара показва симптоми на едностранна политика във военната област, особено относно Северен Ирак.

Не е твърде късно

Да се обърне този процес

През април Партията на справедливостта и развитието начерта най-подробния досега план за приближаване към евронормите. Премиерът Ердоган пък не се качи на неонационалистическата вълна и в първата си реч след победата обеща да използва силния мандат, за да рестартира процеса на реформи. За да помогне, Европа трябва да протегне искрено и сериозно ръка. ?